ескалатор

16 04 2007

Ескалаторът, ще трябва да се съгласите, е твърде често срещана гледка в нашия бит. Въпреки това провеждането на анкета между населението под 20 години почти със сигурност ще разкрие, че между 50 и 70 процента от младежите не са се возили на такова нещо.

Причината се таи във факта, че ескалаторът е Стоунхендж на българската цивилизация. Донесен на наша земя толкова отдавна, че никой вече не помни кога и при какви обстоятелства се е случило същото, ескалаторът днес стои самотен, пожълтял и неработещ из гари и летища. По-наивните дори ги ползват като стълби, но по-богобоязливият българин добре знае, че това ще е своего рода хулене на предците ни и заради това с доволно смирена физиономия пъпли надолу по стълбите, награбил два куфара. За да се избегне каквото и да е богохулство тук и там (визирам най-вече ЖП гарата в София) ескалаторите са оградени с жълта линия, която може да означава, съответно, или че мястото е културен паметник, или че някой по някакъв начин е десакрализирал паметника и в момента се снемат отпечатъци.

Работещи ескалатори съществуват, тук и там, най-вече в нароилите се в последно време молове, търговски центрове и прочее американизми. Брат ми дори не крие чувствата си и казва, че идеята да се повози на такова нещо го изпълва с щастие, най-вероятно защото генетично ни е заложено да възприемаме един такъв жест като допир с божественото и неразбираемото.

Advertisements

Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: