Тъй като българският народ е предимно пушещ, пепелникът е елемент от емоционалния ни ландшафт. Отношенията между българина и пепелниците също са комплексни, тъй като въпреки вечното ни желание да има поне един наблизо, по някакъв начин съумяваме да изтръскваме тоновете цигари я на земята, я върху масата.
Пепелникът може да бъде и източник на безмерна гордост, най-вече в случаите на всенародна забава. Смяната на пепелници в заведенията не е широко застъпена, поради което пепелникът силно се приближава до онзи от култувата сцена в „Черна котка, бял котарак“ на Кустурица, където старите цигани играеха карти, а пепелникът до тях приличаше малко на Millenium Dome в Лондон.
